За много от нашите ученици, говоримият английски вече не е нещо чуждо.  В нашите часове е пълно с игри и забавления.Децата неусетно са получили онази основа, която им дава увереността да общуват на английски свободно и без притеснения. Така неусетно идва и моментът, в който децата и писането се срещат.Разбира се има безкрайно много начини да въведем буквите в живота на децата. 

Как да направим така, че децата и писането да се харесат?

До сега английският е бил нещо забавно и естествено.Часовете ни са пълни с игри, шарени карти и интересни, ръчно изработени материали… Как да накараме тези деца да пишат букви, без да ги отегчим и без да оставим у тях усещането, че писането е нещо неприятно и трудно? С децата и писането винаги внимаваме, за да не изгубим ентусиазма за английски език.

Ритуалите и децата

Да забавим темпото

Децата ни не винаги са готови да започнат да пишат. Докато някои горят от нетърпение, други са плахи и по-скоро се страхуват, че това не е нещо, с което могат да се справят. В практиката на преподавател съм срещала деца, които при вида на празен лист и молив започват да плачат и да се дърпат. Разбира се, че никой не иска това да се случва.Но ако детето няма необходимата координация, фина моторика и подготовка, то няма да се чувства комфортно да изписва букви. За това трябва да забавим темпото. Това е изключително важно за бъдещото училищно развитие на децата. Именно тази основа ще им даде увереност, че могат да се справят толкова добре, колкото и другите и няма да изпитват трудности.

За да навлезем в писането и четенето лесно и с удоволствие е важно най-вече да спазим едно важно правило. Спокойното и щастливо дете учи най-добре!

Второто правило, към което трябва да се придържаме е:забавно и развличащо, динамично занимание. Това на пръв поглед не пасва на представите ни за писане и учене на букви.

Именно за това сега ще споделим с вас някои изпитани и изключително забавни занимания, които можете да направите дори у дома!

Простор от букви:

Бордна игра “Азбука”

Азбучна дъска

Игра с букви и… писане с бобчета – защо не?