Твърде малки за чужд език? Вижте защо не са!
Как общуваме в света на развитите комуникации?
В свят на технологии, бърза комуникация и глобализация едно от най-важните ни умения е умението за общуване. Днес хората по света са по-свързани отвсякога, но в същото време са и най-разделени. Днес ние с лекота говорим с човек, намиращ се от другата страна на Земята, но каква част от нашето съобщение достига до него в пълния си смисъл?
Това, което днес ни дели въобще не е разстоянието или липсата на средства за комуникация. Днес ни делят културите, разбиранията за света, които сме възприели в детството; преградите, които са се изградили в нас, докато сме растяли, а сега ни пречат да погледнем в очите на другите и наистина да ги разберем. Нашите деца растат по по-различен начин от нас, защото те от малки живеят в този свят на свързаност, достъпност и отвореност. От нас зависи да им помогнем да напредват в него. Да се чувстват част от него и най-просто казано – да могат да комуникират свободно.
Ами ако ученето на втори език забави научаването на майчиния?
В много държави по света, децата израстват двуезични или триезични и в това няма нищо необичайно. Днес повече от всякога се влага в изследвания по невролингвистика и психология, защото все повече деца израстват учейки се да общуват на повече от един език.
Вече няма място за притеснения от този тип, тъй като всички изследвания сочат към един общ извод – не само, че забавяне няма, а мозъкът много по-лесно и бързо започва да обработва всякакъв вид информация.
Предлагайки на детето възможност да комуникира на повече от един език, ние увеличаваме неговият капацитет за… ами всичко.
Колко малки са твърде малки?
У нас все още изучаването на език от малки деца звучи странно, плашещо, дори несериозно. Нека за момент оставим предрасъдъците настрани и се замислим – колко малки са твърде малки? Отговорът на този въпрос е един. Децата никога не са прекалено малки, за да усвоявят нова информация. Как така? Много просто – за тях всичко в света е нова информация. Зависи само от начина, по който ние ще им я представим.
Езикът не е просто набор от думи и граматически конструкции.
Той е начин за общуване, начин да предадем чувствата и емоциите си. Когато децата са в среда на активно общуване на даден език, те научават неговата емоционална палитра. Научават как да го използват за да изразят състояние. Това е най-ценното – да можем да чувстваме, независимо на какъв език комуникираме.
Когато учим език в напреднала възраст ние го усвояваме добре, но нашата емоционалност винаги ще може да се изрази напълно само на родния ни език. Спомнете си колко пъти сте възклицавали на български, въпреки че сте в англоезична среда и никой няма да ви разбере?
Ако обаче сте били заобикаляни от втория език от малки, е възможно да възклицавате на него, да усещане неговите емоционални нюанси. Именно това умение получават децата, когато им се даде възможност да играят в среда, в която се говори допълнителен език.
Гледането на филмчета и слушането на музика и разговори също помагат за тези умения, но по-нататъшното физическо включване в занимания, водени на конкретния втори или трети език поставя възможно най-добрите основи за комуникация.
Как хората от напълно различни култури и точки на света могат да комуникират ефективно, напълно разбирайки мислите и чувствата на другия?
Единствено предаването на суха информация не би била достатъчна да се осъществи ползотворното общуване. То е възможно само когато хората говорят на един език, използвайки всички негови пластове, слоеве и нюанси!
Нека не се страхуваме да дадем на децата си възможността да общувайки да създадат един по-добър свят!