Забавно учене, или как да се отървем от Пълна Скука
Спомняте ли си класната стая със столовете и масите, с черната дъска и учителката, монотонно диктуваща вече “ж” подточка от плана? А вие сте толкова потънали в скуката, че краснописът ви отдавна се е превърнал в лекарски почерк? Умът ви витае? Думите губят смисъл? Ако сте изпитвали това значи и вие, както и много хора, сте били в Пълна Скука. Пълна Скука е известна на всички нас. Физиците са казали, че времето е относително понятие, а това е най-очевидно когато сте в нея. В Пълна Скука минутите просто не минават, часовникът на стената е замръзнал, а у вас се надига желанието да обърнете масата и триумфално да измарширувате извън стаята.
Ако децата ни се чувстват по този начин твърде често по време на някой учебен час, то е почти сигурно, че те ще изгубят желание да се занимават с този предмет. По-малко желание = по-малко усилия и скоро оценките показват душевното състояние на детето, когато е в час по този предмет.
Едно от нещата, които няма да се случат в един забавен и ангажиращ час е именно Пълна Скука. За нея просто няма време! Писането и четенето са неразделна част от образованието на по-големите ученици. Но също така и игрите, забавленията и ученето чрез сетива. Това е едно от големите богатства на нашия център – като учители, ние работим с деца на най-различна възраст и така виждаме разликите в техните нужди, но и приликите. Защото това, което е общо между едно бебе на 5 месеца и едно дете на 12 години е, че и двете са ДЕЦА. И монотонността никога няма да им помогне да учат.
Един ден в офиса ни пристигна младеж на 12 години заедно с майка си, тъй като има затруднения с английския в училище. Търсеха индивидуални уроци. Младежът изгледа скептично зеления ни офис и малките деца, които щъкаха насам-натам. Заяви, че иска да учи сериозно. Решихме, че е най-добре да пробва в група за да види как е. След известно време уговорки от страна на майка му, той се съгласи да влезе заедно с мен в час. Влезе в стаята резервирано със сериозно изражение и нежелание. Изведнъж:
– о, странно – къде са чиновете и столовете?!
– ама на пода ли да седна? –
– да, ей там в кръгчето с другите деца 🙂
Но още със сядането в нашето кръгче, цялата му осанка се промени. Детето в него излезе наяве и искаше да прави това, което умее най-добре – да усвоява!
Днес това е един от най-добрите ми ученици. Идва 15 минути преди урока и няма търпение да влезе и да седне на пода! Да пее весели песни, да влиза в различни роли, да се движи и да учи. Той е моят пример за едно дете, свикнало с Пълна Скука. Толкова, че да я изравнява със самия учебен процес. Днес той знае, че ученето не е тегоба! Знае, че писането става бързо, четенето може да е смешно и че класната стая може да е място за игри!