Агресията в децата
Една от чертите, които много деца показват в характера си е именно агресията. Много от нас са изпадали в ситуация детето ни да се държи агресивно или неподходящо с други деца, роднини или дори със самите нас. Когато това се случи, когато собственото ни дете удря, хапе и крещи, става много лесно да подходим свръхемоционално към проблема. Често отдаваме агресивното поведение у децата на дълбоко заседнал проблем с гнева или отчаян опит за достигане на катарзис чрез него.
Според професорите по детска психология от университетът Йейл, тези заключения са неточни и модерните изследвания ги опровергават напълно. Наглед агресивното дете не винаги ще се превърне в агресивен възрастен. По същият начин, по който едно спортуващо дете не винаги ще се превърне в атлет.
Всъщност, наглед ядосаното дете, може изобщо да не е ядосано.
„Нямаме нужда от старите разбирания, защото е факт, че те не са внесли положителна промяна и не са били подкрепяни. Много сърдити хора не удрят стената. Този проблем е свързан с много други неща.“
Също така, доказано е, че позитивното отношение и поощрение от страна на родителите не разглезва децата. Трудните деца се размекват с комплименти!
Ако искате детето ви да спре да удря стената, то със сигурност наказанието, че я удря няма да помогне. От друга страна, поощряването на детето, когато не го прави, действа.
Една интересна техника за справяне с агресивното поведение на най-експлозивните деца:
Симулацията на ситуации. Разиграва се ситуация с детето, при която се очаква то да реагира по-емоционално и да се разсърди или намуси, да скръсти ръце или да изръмжи. Когато реагира добре се поднася поощрение. Бавно и постепенно, реакцията към подобен стимул може да се измести към по-положителна. Реакциите изискват практика и до известна степен – мускулна памет!
Ключът към промяната в поведението на детето не е да го караме да “разбира”. Според професор Каздин, това е абсурдно. Той смята, че децата трябва редовно да се упражняват на определен вид поведение. При правени мозъчни скенери на деца, при които се прилага този подход, се забелязват съществени промени в мозъчните сигнали и техният вид с подобряването на поведението на самото дете.
Все пак няма едно единствено решение на този проблем и зависи от нас, като родители и учители да култивираме възможно най-добрите качества у нашите деца. 🙂
Tag:агресия, възпитание, дете, деца, поведение