Реших да споделя с вас няколко начина да спрем тръшкането на децата (още познато като Емоционален Тормоз Над Родители). Защо ли? В ролята си на учителка в Хелен Дорон често пъти съм била в ситуацията на свидетел на подобни сцени на тръшкане и винаги изпитвам дълбоко разбиране към родителя. В личен план разполагам с племенник с голям капацитет за тръшкане и завиден актьорски талант… и така… излитаме!

Прекрасен ден за разходка в парка? Канени сте на рожден ден? Най-добрата ви приятелка встъпва в църковен брак, а вие ще присъствате заедно със семейството си? Вече сте безнадеждно закъснели за работа и нямате повече време за губене? На касата в супермаркета сте, а зад вас се реди все по-голяма опашка от недоволни хора? Тези и още много сценарии се допълват “идеално” от вашето 2,5-3,5 годишно съкровище, което сякаш си е поставило за основна цел на годината да изпили нервите на мама и тате до край.

Така е, всеки родител, учител или леля с малък, палав племенник е наясно с гневните изблици на децата познати като тръшкане. Всеки от нас най-малкото е бил свидетел на грандиозна сцена между дете на заветната възраст и неговият родител. Защо децата ни решават да изнасят тези представления в най-неудобния момент (и нека си го кажем – защо винаги на публично място, миличко?! ЗАЩО?! Не може ли поне да изчакаш да минем през касата?!), това не знаем. 😀

Едно е сигурно – всяко дете би се опитало да получи своето. За наше съжаление на тази възраст малките ни палавници са… безскрупулни. Как да преживеем този период на непрестанно тръшкане, сцени, рев и агресивни пристъпи? Ами.. имаме няколко предложения:

1. Децата и границите

   Всички знаем “децата пробват граници”, “поставяйте граници” и така нататък. Доста е клиширано, нали? Всички знаем това, но как да го направим? Пробвали сме всичко, накрая става едно и също – ние треперим от нерви, детето държи това, за което е ревало; ние сме ядосани на себе си, а в детето остава усещане за поощрение и победа. Истински кошмар…

   Поставете граница като спрете да говорите. Говоренето със спокоен тон има обратен ефект – детето остава с впечатлението, че пристъпът му е нещо нормално, и че ви е страх да реагирате по-твърдо. В резултат – детето плаче по-дълго, тъй като вижда шанс да получи това, което иска. Нека бъде мълчина!

2. Преговорите 

   Да водим преговори за правилно и неправилно с ядосано, тръшкащо се 3 годишно дете е като да се опитваме да убедим котката вкъщи, че не трябва да бута керамичното украшение от шкафа! Тя ще го бутне, ще го погледне и ще забрави. Децата не се интересуват защо нещо е забранено.. Те искат да получат веднага желаното и в този момент вашите мисли не ги интересуват. Отново – разковничето е в нашето мълчание. Едва когато детето се е успокоило напълно и е видяло, че от тръшкането няма резултат, може да му обясним.

3. Сделки 

   Племеникът ми плачеше за кристалната вазичка, подарък от баба ми. Показах му я и се опитах да му обясня, че е чуплива и че ще я сложим на високо за да не я счупим. Последва супер спектакъл (слава богу само домашните ми любимци бяха в публиката). И ето, сама бях с него и исках да се измъкна от ситуацията да се сърдим и караме за това му предложих сделка: ще ти дам ето това магнитче-коте и дори ще ти го подаря, само моля те не плачи.

   Ужасна грешка. Той не го прие, разсърди се и аз бях поставена в положението да се извинявам, че не искам да му дам ценната ми, кристална вазичка. Така, в този случай, фокусирайте вниманието на детето върху обекта, който е забранен. Когато то е съсредоточено върху това, което иска, а същевременно тръшкането му не дава резултат, детето се научава, че нещата не стават точно по този начин.

4. Моля те, спри да плачеш и крещиш.

   20 минути? 30 минути? Сладкишът е на пода, по очи? Вика, реве и удря? Ужасно е, знам. Но в този момент ако не проявим нужната твърдост, мирът ще е временен. А след него ще следват още по-ужасни сцени и поведение. В най-трудните моменти ние трябва да сме още по-твърди. Не иска да се облече – обличаме го. Не иска да яде супа – сипваме му и чакаме да му мине. Не иска да си тръгва от площадката – сядаме на по-отдалечена пейка и го чакаме да промени стратегията на тръшкане. Ако дадем на детето това, за което плаче, защото не можем да издържим на сцената му, става най-лошото. Детето разбира, че ако се тръшка достатъчно дълго, ще получи каквото иска, независимо какво иска.

Не сме лоши родители заради това, че държим на думата си и възпитаваме децата си да общуват с думи, а не с крясъци. Важно е в този момент да не се самообвиняваме. Всяко дете би се опитало. Всеки възрастен трябва да почака да му мине.

Разбира се, че няма еднозначно решение на проблемът с тръшкането. Всяко дете е различно и всяко семейство също. Но едно е сигурно – с решителност, любезност и твърдост можем да преминем през този период благополучно. Така детето ни ще се научи да прави причинно-следствен връзки дори и само, а ние ще си гарантираме неговото уважение вбъдеще. Успех!

Разбрахте ли за летният ни лагер в Хелен Дорон София-Запад?