Кутията
Кутията – често използвана за да събира това, които не ни трябва точно сега. Да събира всичко, което искаме да бъде добре “заровено” под леглото, или в шкафа под телевизора. Това е тя – просто една кутия. Но някога замисляли ли сте се, че в една такава кутия, на пръв поглед пълна с никому ненужни джунджурии, всъщност може да побира цяла приказна Вселена?
Вече добре знам какво ми трябва, за да сътворя своята приказка за днес. Затварям капака, слагам я под мишница и отварям вратата на малкото складче, за да си проправя път към някоя от нашите стаи. Кутията е доста големичка, а нося и няколко допълнителни вещи в другата си ръка. Просто не можах да ги побера вътре..все пак цяла Вселена, разбирате ме. Не е толкова лесно!
Успешно минавам край усмихнатите лица, хвърчащите малчугани, прескачам две малки, зелени столчета, сега и едно парче пъзел (добре, че не се хлъзнах и тук) и стигам до стаята. Днес тя ще ми послужи за пространство, в което да разгърна своята Вселена. Ако се чудите защо е празна – ето за това. Иначе как ще събере всичко?! Сега е време да извадя някои малки неща от нея и да ги разположа на правилните места из стаята, за да може в нашата приказна Вселена да се случват правилните чудеса…и готово. Е, стаята все още е празна. Но тя е вътре – кутията – и в нея този път са събрани всички неща, които ни трябват точно сега!
На диванчето пред стаята – 45 минути. В стаята – времето е без значение.
Четиридесет и петте минути се превръщат в приказно безвремие. В небето летят птици, слънцето изгрява и залязва, времето е променливо, но точно сега чадърът вече не ни трябва.
С малките приятели разхвърляме звезди в морето, търсим решение на куп загадки, покоряваме върхове и откриваме магически предмети! Кутията е пълна с изненади, понякога дори за мен – а уж съм водещият магьосник в тази Вселена! Но нашата приказка вече се е развила по свой начин и всичко в нея вече заживява свой живот…
Тук счупеното се лепи с магическо лепило, морковите са добър материал за поправяне на лодки, книгите са вълшебни и крият истински светове (стига да скочиш в тях). Тук фантазията ни води и твори с нас! И онзи кашон вече е кола, с която бързо пътуваме към древен замък през чудна гора…
Погледът ми за миг се стрелва към малкия часовник – той ни гледа, чака, брои. И ми кимва…
Часът ни свърши, време е да кажем чао на нашите любими герои, а за малчуганите – да посрещнат мама или татко и да им разкажат за нашите приключения.
Но преди това трябва съберем всичко обратно в нея. Кутията. Сега само ние знаем какво има там вътре.
Какво ще се появи в нея след като затворим капака й? Ще открием заедно следващия час! Аз нямам търпение, а вие? А сега ще я занеса обратно в приказното складче – там със сигурност си знаят работата. 😉