6 трика, с които да успокоим детето
В началото винаги е трудно – първият ден на ясла или детска градина скоро преминава в първият учебен ден, който се превръща в първият ден в университет, а след това на стаж или работа. Всички сме минали през това да се чувстваме самотни, тъжни и не на място. Точно така се чувства и детето, когато за пръв път бъде оставено някъде.
В практиката си на учители, често се сблъскваме с този проблем – тревожността на децата, които не са свикнали с отсъствието на родителя. Тези моменти са трудни не само за детето, но и за родителя и учителя. Ние знаем, че това трябва да бъде решено в ранна възраст, за да не прерасне в една обща социална тревожност. Също така разбираме, че решаването на проблема става чрез взаимна работа на учител и родител.
Това трябва да стане по начин, който да вдъхне спокойствие и любов на детето. Така то ще придобие самочувствието, че може да се справя със ситуациите в живота си.
Ето и няколко трика, които помагат на децата да се справят по-добре сами:
- Уверяването, че винаги ще се върнете. Най-често срещаният страх у децата е, че когато останат сами мама/тате няма да се върнат за тях. Чувството за самотност и изоставеност в една непозната за тях обстановка ги притиска. Те изпадат в състояние на пълна безпомощност и отчаяние, които се изразяват в плачене и търсене на родителя. Това не трябва да бъде пренебрегвано. Напротив. Трябва да покажем на детето, че родителят е там и винаги ще се върне за него. Това е постепенен процес, който включва рефлектиране върху случки вкъщи и разговори. Обясняваме на детето, че дори понякога да ходим някъде, ние всички винаги се прибираме в домовете си
- Играчка – тя е символ на дома, взета е от него и напомня на детето, че няма винаги да е в градината или учебния център. Дори и учителките да се сърдят, че се внасят играчки, ако знаете, че детето ви има нужда от нея, не се поколебайте да поговорите с учителката. Обяснете, че играчката не е просто прищявка, а има специалната функция! Всяка учителка знае, че има разлика между просто внасянето на някаква играчка в час и тази специална играчка.
- Снимка – днес е повече от лесно да направим малка, ламинирана снимка на семейството и да я дадем на детето да си я сложи в джобчето. Да му обясним, че всеки път когато я погледне, мама и тате си мислят за него. Щом свършат работа, ще го заведат заедно с тях вкъщи.
- Сбогуването е бързо, а поздравяването е дълго! Това е изключително работеща практика. Довеждането на детето 10-15 минути преди началото на урока и бързото “сбогуване” ще даде време на учителката да го успокои преди час. Ще даде време и на детето да се адаптира към средата и да вземе контрол над ситуацията. След края на часа (или деня в детската градина), когато дойдете да приберете малчугана си е момента, в който можете да прекарате повече време в приветствия и радост, че го виждате отново, след дългия ден! Наградете детето с внимание и обич след като е минал урока/деня, а не преди да е започнал!
- Гривничка – мама, татко и малчо могат имат еднакви гривнички в знак на това, че винаги ще бъдат заедно. Дори и когато малчо е на градина или в час по английски – какво по-хубаво!
- Спокойствие – няма нищо по-важно от това, родителят да излъчва спокойствие и увереност. Всички знаем колко е ужасно да оставиш детето си плачещо и да не знаеш дали е спряло да плаче, дали всичко е наред, дали се тормози. Обадете се на учебното заведение и попитайте дали всичко е наред, за да бъдете спокойни.
Комуникацията между родителя и учителя е най-важното нещо!
Не забравяйте, че няма нищо по-прекрасно от това, децата ни да бъдат спокойни и щастливи в компанията на други деца и учител. Това ще изработи у тях адаптивност и позитивно отношение към социализирането с други хора, а така също и по-високо самочувствие!
Децата може да са малки, но също като нас, имат нужда да усещат силата в себе си!