3 типа деца, с които работя ежедневно
В практиката си на преподавател съм се сблъсквала с най-различни деца, характери и отношения (и продължавам да срещам нови). Няколко типа деца, обаче се открояват.Децата, както и възрастните, са сложни личности и разликата между тях е само практическият опит! И така, от какво зависи дали децата ще се изразяват в час, дали ще искат да взимат участие и да блясват, или ще предпочетат да са тихи и кротки и мълчаливо да попиват всяка дума? Може би увереност във възможността за изразяване на съответния език, желание за излизане от зоната на комфорт, смущение – или всичко това накуп?
Няколко типа деца, с които се срещам ежедневно в работата си на учител:
-
Детето, което взима голямо участие в час
Това дете идва с огромно желание в Хелен Дорон, но често родителите ме питат как се справя, казва ли нещо… То изглежда притеснено преди да влезе, в приемната не обелва и дума, а вкъщи ако го питат What’s your name вероятно само ще се усмихне. Това дете влиза в час, учителката затваря вратата, отваря кутията и става чудо – то се отпуска, усмихва, разиграва, говори, знае всяка флашкарта – детето чудо! То си тръгва от час с усмивка. В приемната го питат как е синьо на английски и то гледа дяволито към мен. Нищо, аз знам, че знаеш. Какъв е проблемът? Много просто – средата в час е англоговоряща, тук ние се изразяваме и играем на английски. Тук е нашето царство, тук сме себе си, без странични наблюдатели! Обикновено това дете преминава през тази мълчалива фаза за първите няколко месеца, понякога дори цяла учебна година, след което вече говори и извън класната стая 🙂
2. Детето, което не взима участие в час
Обратното на 1. Това дете идва с огромно желание на английски, влиза в час и замлъква. Обикновено ме гледа с едни големи очи, но въобще отказва да пророни и думичка. Учителката в мен е длъжна да провери дали всичко е наред – показвам картинка на листо и го питам, дали обича да похапва листа. Следва бурен смях, клатене на глава, дяволит поглед. Добре, разбира ме! Това дете излиза в приемната и на висок глас започва да изрежда всички цветове на дъгата на английски. Ах ти, малчугане!
3. Непослушкото
Това дете е много сладко, забавно и изобщо не слуша в час! То е ужасът на всяка обикновена учителка – тичка, скачка, закача другите, често се налага да му се поскарам. Дори самата аз се чудя дали непослушкото научава достатъчно. Докато в един момент всичките ми съмнения се разсейват и непослушкото блясва със знания, разбира се тичайки в кръг щастливо. Обичам го този непослушко!
В повечето случаи Непослушкото се превръща в един от другите два типа деца, докато накрая не започне да говори свободно както в час, така и вкъщи. Това важи за всяко едно дете. Изразяването на един език идва тогава, когато информацията се е натрупала и е създала увереност във възможностите. Точно както и проговарянето на родния език на децата! Нека не бързаме, нека дадем на децата свободата на усвояват и тогава, когато са готови, те ще ни изненадат със знанията си!
Ако статията ви е харесала, защо не я споделите?