5 неща, които вашето дете иска да знаете
Всяко дете, с което съм работила крие в себе си цяла вселена! То мисли, чувства, разбира, обича и знае, независимо дали все още не е проговорило или пък е вече в пети клас. Често пъти обаче, поведението на децата ни озадачава, понякога ни ядосва или ни се струва нелогично. Децата рядко са нелогични. Защо тогава на нас ни се струва така?
Речниковият запас на едно 3, 4 или 5 годишно дете е много малък, в сравнение с този на възрастния човек. Когато ние изпаднем в ситуация, в която нещо не ни харесва или се чувстваме потиснати, или тревожни, за нас е много лесно да споделим. Ние можем да използваме почти целият набор от епитети, за да опишем какво чувстваме. Това ни помага да ни олекне, всички сме го изпитвали.
А сега, нека погледнем как стоят нещата за едно дете, което за пръв път се сблъсква с различни емоции – то не знае как да ги назове, а голяма част от тях не са положителни. На детето му е трудно да се справи с тях, то не може да ги изрази по друг начин, освен да плаче, да вика, да хвърля или да удря. Цялата тази енергия, която предизвикват у него тези емоции, трябва да бъде освободена, детето се чувства притиснато, неразбрано…това усещане не би се харесало на никого, нали?
Ето 5 неща, които вашето дете би искало да знаете
1) Твърде много и силни емоции объркват децата. Отразете емоцията на детето, помогнете му да я опознае и приеме:
“Ядосан си, много си ядосан, защото онова дете ти взе играчката и сега тя не е при теб, а ти си я искаш. Всички понякога сме ядосани, но ето виж, то сега ще я върне и пак ще я държиш”
“Тъжен си, защото леля си тръгна, а ти искаш да е тук и да си играете още. Тъжно е, когато някой си тръгне. Тогава се чувстваш самотен и ти се плаче. Искаш ли да й се обадим като си стигне вкъщи или да й нарисуваш картинка?”
2) Понякога и децата, както и ние, имат нужда от усамотение.
Спомнете си колко пъти сте излизали от час в училище, а не ви се е ходело чак толкова до тоалетна? След това, 1 или 2 минути по-късно сте се връщали в час и всичко е продължавало нормално. Децата имат нужда да вентилират емоциите си, да ги преработят и да си вземат глътка въздух. Трябва да уважаваме това, много по-добре е да изгубят 2-3 минути от урока, отколкото да се чувстват потиснати, разсеяни и емоционално изморени през следващия половин час.
3) Връщайте се към стари ситуации, в които детето ви е реагирало твърде емоционално.
След като мине време е по-лесно да рефлектираме върху действията си
“Помниш ли когато блъсна количката в супермаркета, защото тате каза, че не може да купи шоколад?”
Разкажете цялата история, наблегнете върху емоциите и чувствата на всеки един от участниците в нея. Това ще помогне на детето ви да разбере защо се е чувствало по определен начин, че е нормално да изпитва такива чувства. С времето това ще му даде сигурност и по-голям самоконтрол.
4) Назовавайте чувствата и емоциите, използвайте прилагателни и синоними.
Давайки на детето си по-голям набор от думи за изразяване на емоциите и чувствата си ще му помогне по-лесно да ги преработва.
“Беше изключително разтревожен, че си забравил тетрадката си, нали?” “Чувствала си се раздразнена и недоволна от това, което Ани ти е казала” “Почувствал си се огорчен, че госпожата в детската се е развикала? Тя не е знаела, какво си искал, ти си бил неразбран от нея”.
Помогнете на детето да получи достатъчно речников запас, с който да може да изразява емоционалните си състояния.
5) Приемайте тревожността на детето сериозно. Не омаловажавайте притесненията му, бъдете негов приятел и му помогнете да се справи със страховете, давайки му подкрепа.
Страх го е от игли, а трябва да му боцнат пръста? Какво толкова, нали? Но за него, този страх е реален…
Племенникът ми на 2 години трябваше да мине през това да му се вземе кръв. Беше на гости при мен, родителите му бяха на почивка, а той се разболя внезапно и така, докато се усетим, двамата с него вече бяхме при личната лекарка, а малко по-късно сестрата вече приближаваше иглата към пръстчето му. Той започна да се дърпа, да плаче и да ме моли да си тръгнем викайки “Не” (една от малкото думи, които можеха да изразят силната емоция, която изпитваше). Осъзнах, че този страх у него е доста силен и дори да ми се виждаше нелеп, за него беше най-ужасното преживяване. Прегърнах мъничкото му тяло и прошепнах:
“Аз съм тук, в безопасност си.”
Повтарях го докато не усетих как се отпусна. Паниката беше отстъпила място на малко увереност, че всичко ще бъде наред. Излязохме от кабинета с близалка и усмивка!
Всички тези 5 неща, за които говорих до тук съвсем лесно могат да се съберат в едно изречение. Децата ни имат нужда от любов, справедливост и разбиране, сигурност и закрила. 🙂
“Аз съм тук, в безопасност си”